Компанията Монсанто е създадена през 1901 г. Първият продукт на компанията е изкуственият подсладител захарин. През 20-те години на ХХ век Монсанто се разраства и започва да произвежда основни индустриални химикали. По време на Втората световна война Монсанто подпомага научни изследвания върху урана за Проект Манхатън, които допринасят за създаването на атомната бомба. Монсанто продължава да разработва ядрена апаратура за американското правителство до края на 80-те години. Още през 40-те Монсанто става водещ производител на синтетични влакна и пластмаси, включително и полистирен – който е на пето място в списъка на американската Агенция за опазване на околната среда (АООС) на химикали, чието производство води до изцяло опасни отпадъци. От 40-те насам Монсанто е една от десетте най-големи американски компании в химическата промишленост.
След Втората световна война Монсанто става първенец в използването на химически пестициди в селското стопанство. Нейните по-важни агрохимически продукти включват хербицидите 2, 4, 5-T, DDT, Lasso и Agent Orange, който е широко използван като дефолиант от американското правителство по време на Виетнамската война и за който по-късно е доказано, че е
След Втората световна война Монсанто става първенец в използването на химически пестициди в селското стопанство. Нейните по-важни агрохимически продукти включват хербицидите 2, 4, 5-T, DDT, Lasso и Agent Orange, който е широко използван като дефолиант от американското правителство по време на Виетнамската война и за който по-късно е доказано, че е
силно канцерогенен
Agent Orange, произвеждан от Монсанто има нива на диоксини много по-високи от тези на произвеждания от компанията Dow Chemicals – другият основен снабдител на Agent Orange за Виетнам. Това прави Монсанто основен защитник на хербицида в съдебното дело от ветераните от Виетнамската война в САЩ, които били изправени пред огромен брой симптоми на инвалидност поради излагане на Agent Orange. Вътрешните записи на Монсанто показват, че от Монсанто са знаели за проблемите, до които води заразяването с диоксини от Agent Orange, когато са го продавали на американското правителство за използването му във Виетнам.
Agent Orange заразява повече от 3 милиона цивилни и военни и около 500 000 виетнамски деца са били родени с деформации, породени от използването на Agent Orange. Това води до исканията Монсанто да се се подведе под отговорност за военни престъпления. Не са изплатени никакви компенсации на цивилните виетнамци, въпреки че са изплатени някакви обезщетения на американските ветерани. Според Уилиям Санджур, ръководител на отдела за токсични отпадъци към АООС, „на хиляди ветерани са отказани помощи“, защото „изследвания в Монсанто показват, че диоксинът (този, намерен в Agent Orange) не е канцерогенен за хората“. Колеги от АООС откриват, че от Монсанто са фалшифицирали данните от своите изследвания. Санджур казва: „Ако изследванията бяха проведени правилно, те щяха да стигнат до точно обратния резултат“.
Успехът на хербицидите Lasso обръща борбата на Монсанто и селскостопанския отдел и докато Аgent Orange е забранен в САЩ и Lasso отнася толкова много критики, Монсанто усъвършенства своя хербицид „Раундъп“ (с активна съставка глифосат) като заместител. Производството му започва през 1976 г. и спомага за превръщането на Монсанто в най-големият производител на хербициди.
Успехът на Раундъп съвпада с признанието на изпълнителните директори на компанията, че има нужда от радикална трансформация на компанията, която вече е изправена пред все по-голяма заплаха. Според скорошен доклад от Доминик Глоувър, „От Монсанто са си спечелили много незавидна репутация като основен производител на диоксини и полихлорни бифениди (PCB) – и двете са замърсители на околната среда и представляват сериозен риск за нея и за човешкото здраве. Съдебните дела и компенсациите за щетите върху околната среда започват да пречат на крайната цел на Монсанто, още повече има реален страх, че една сериозна грешка може да доведе до фалита на компанията“.
Този страх е бил на място. През 80-те години Монсанто е била нападната чрез поредица съдебни дела. Била е една от компаниите, включени в споразумението за 180 млн. долара от 1985 г. с ветераните от войната във Виетнам, изложени на Agent Orange. През 1991г. Монсанто е глобена 1,2 млн. долара за опит да прикрие изпускането на заразени отпадъчни води. През 1995 г. е наредено на Монсанто да плати 41.1 млн. долара на компания за управление на отпадъци в Тексас, поради притеснения за изпускането на опасни отпадъци. През същата година Монсанто е на пето място измежду американските корпорации в списъка на АООС за токсични отпадъци, защото изпуска
Agent Orange заразява повече от 3 милиона цивилни и военни и около 500 000 виетнамски деца са били родени с деформации, породени от използването на Agent Orange. Това води до исканията Монсанто да се се подведе под отговорност за военни престъпления. Не са изплатени никакви компенсации на цивилните виетнамци, въпреки че са изплатени някакви обезщетения на американските ветерани. Според Уилиям Санджур, ръководител на отдела за токсични отпадъци към АООС, „на хиляди ветерани са отказани помощи“, защото „изследвания в Монсанто показват, че диоксинът (този, намерен в Agent Orange) не е канцерогенен за хората“. Колеги от АООС откриват, че от Монсанто са фалшифицирали данните от своите изследвания. Санджур казва: „Ако изследванията бяха проведени правилно, те щяха да стигнат до точно обратния резултат“.Успехът на хербицидите Lasso обръща борбата на Монсанто и селскостопанския отдел и докато Аgent Orange е забранен в САЩ и Lasso отнася толкова много критики, Монсанто усъвършенства своя хербицид „Раундъп“ (с активна съставка глифосат) като заместител. Производството му започва през 1976 г. и спомага за превръщането на Монсанто в най-големият производител на хербициди.
Успехът на Раундъп съвпада с признанието на изпълнителните директори на компанията, че има нужда от радикална трансформация на компанията, която вече е изправена пред все по-голяма заплаха. Според скорошен доклад от Доминик Глоувър, „От Монсанто са си спечелили много незавидна репутация като основен производител на диоксини и полихлорни бифениди (PCB) – и двете са замърсители на околната среда и представляват сериозен риск за нея и за човешкото здраве. Съдебните дела и компенсациите за щетите върху околната среда започват да пречат на крайната цел на Монсанто, още повече има реален страх, че една сериозна грешка може да доведе до фалита на компанията“.
Този страх е бил на място. През 80-те години Монсанто е била нападната чрез поредица съдебни дела. Била е една от компаниите, включени в споразумението за 180 млн. долара от 1985 г. с ветераните от войната във Виетнам, изложени на Agent Orange. През 1991г. Монсанто е глобена 1,2 млн. долара за опит да прикрие изпускането на заразени отпадъчни води. През 1995 г. е наредено на Монсанто да плати 41.1 млн. долара на компания за управление на отпадъци в Тексас, поради притеснения за изпускането на опасни отпадъци. През същата година Монсанто е на пето място измежду американските корпорации в списъка на АООС за токсични отпадъци, защото изпуска
168 млн. кг. токсични химикали във въздуха, земята, водата и почвите
През 1997 г. сиатълският вестник „Таймс“ съобщава, че Монсанто са продали 6 000 тона замърсени отпадъци на компании за тор в Айдахо, които са съдържали канцерогенния тежък метал кадмий.
Тогава през 2002 г. вестник „Уошингтън Поуст“ публикува статия, озаглавена „Монсанто крили десетилетия замърсяване, PCB наводняват град в Алабама, но никой не разбира“. Монсанто започва производството на PCB в САЩ през 1929г. PCB са смятани за индустриални химикали-чудо – масло, което не гори, което не се разлага и което има безброй приложения. Днес PCB са известни като една от най-опасните химически заплахи на планетата.
Монсанто произвежда PCB повече от 50 години и те фактически присъстват навсякъде в кръвта и тъканите на хората и на дивите животни по целия свят. В наши дни производството на PCB е забранено и някои експерти твърдят, че не трябва да има никакви допустими стойности на PCB, позволени в околната среда. АООС твърдят, че „е доказано, че PCB причиняват рак, както и множество други нежелани ефекти върху имунната система, репродуктивната система, нервната система и ендокринната система“. Но има доказателства за широко разпространено замъряване от PCB и подобни химикали още от 1965 г. и вътрешни доклади на компанията показват, че от Монсанто са знаели за опасността от PCB от много отдавна. Например, тестовете за токсичността на ефектите на два PCB през 1953 г. показват, че
Тогава през 2002 г. вестник „Уошингтън Поуст“ публикува статия, озаглавена „Монсанто крили десетилетия замърсяване, PCB наводняват град в Алабама, но никой не разбира“. Монсанто започва производството на PCB в САЩ през 1929г. PCB са смятани за индустриални химикали-чудо – масло, което не гори, което не се разлага и което има безброй приложения. Днес PCB са известни като една от най-опасните химически заплахи на планетата.
Монсанто произвежда PCB повече от 50 години и те фактически присъстват навсякъде в кръвта и тъканите на хората и на дивите животни по целия свят. В наши дни производството на PCB е забранено и някои експерти твърдят, че не трябва да има никакви допустими стойности на PCB, позволени в околната среда. АООС твърдят, че „е доказано, че PCB причиняват рак, както и множество други нежелани ефекти върху имунната система, репродуктивната система, нервната система и ендокринната система“. Но има доказателства за широко разпространено замъряване от PCB и подобни химикали още от 1965 г. и вътрешни доклади на компанията показват, че от Монсанто са знаели за опасността от PCB от много отдавна. Например, тестовете за токсичността на ефектите на два PCB през 1953 г. показват, чевсички плъхове, подложени на влиянието им, са увредени, а повече от 50% умират
Експерти в компанията са били убедени, че полихлорните бифениди (PCB) на Монсанто са отговорни за замърсяването и затова през 1953 г. тя създава комитет, който да прецени какви са възможностите. В доклад показан само на 12 човека, но появил се в съдебно дело през 2002 г., Монсанто признават, че „доказателствата, които показват постоянството на тези съединения и тяхното присъствие като остатъчни в околната среда, е несъмнено. Общественият и правен натиск да се унищожат PCB, за да се предотврати глобално заразяване, е неизбежен“. Доклади на Монсанто видяни от вестник „Гардиан“ показват почти паника. Получателят на един от докладите пише: „Решаването на този въпрос е крайно необходимо. Какво трябва да направим? Алтернативите: да излезем от бизнеса и да продаваме PCB, докогато можем; да се опитаме да останем в бизнеса и да произвеждаме алтернативни продукти“.
Проблемът е изключително сериозен в град Анистън, Алабама, където са изпускани огромни количества PCB от местната фабрика на Монсанто, а това означава, че жителите на града са приели количества хиляди пъти над нормата. „Уошингтън Поуст“ съобщава, че „повече от 40 години, докато Монсанто произвежда забранените индустриални охладители познати като PCB в местната фабрика, компанията рутинно изпуска токсични отпадъци в малка река на запад от град Анистън и изхвърля милиони килограми PCB в отходните ями. Хиляди страници с документи от Монсанто – повечето от които с предупреждения като „КОНФИДЕНЦИАЛНО: Прочети и унищожи“ – показват, че в продължение на десетилетия, корпоративният гигант е прикривал това, което е вършил и което е знаел“.
Кен Куук от Работна група за опазване на околната среда твърди, че ако се позовем на публично оповестени документи на Монсанто, компанията „е знаела истината от самото начало. Те са лъгали. Те са криели истината от своите съседи.“ Записка от Монсанто обяснява тяхното оправдание: „Не можем да си позволим да изгубим нито долар от бизнеса.“ Накрая компанията е обявена за виновна за деяние „толкова скандално в своята природа и толкова екстремно, че да премине всички граници на благоприличие и да бъде считано за
Проблемът е изключително сериозен в град Анистън, Алабама, където са изпускани огромни количества PCB от местната фабрика на Монсанто, а това означава, че жителите на града са приели количества хиляди пъти над нормата. „Уошингтън Поуст“ съобщава, че „повече от 40 години, докато Монсанто произвежда забранените индустриални охладители познати като PCB в местната фабрика, компанията рутинно изпуска токсични отпадъци в малка река на запад от град Анистън и изхвърля милиони килограми PCB в отходните ями. Хиляди страници с документи от Монсанто – повечето от които с предупреждения като „КОНФИДЕНЦИАЛНО: Прочети и унищожи“ – показват, че в продължение на десетилетия, корпоративният гигант е прикривал това, което е вършил и което е знаел“.
Кен Куук от Работна група за опазване на околната среда твърди, че ако се позовем на публично оповестени документи на Монсанто, компанията „е знаела истината от самото начало. Те са лъгали. Те са криели истината от своите съседи.“ Записка от Монсанто обяснява тяхното оправдание: „Не можем да си позволим да изгубим нито долар от бизнеса.“ Накрая компанията е обявена за виновна за деяние „толкова скандално в своята природа и толкова екстремно, че да премине всички граници на благоприличие и да бъде считано за
отвратително и напълно нетърпимо в едно цивилизовано общество
Но докато делото за замърсяване в Анистън влезе в съда, Монсанто вече са успели да прехвърлят старото ядро на бизнеса си в нова компания, наречена Solutia. Въпреки че Монсанто и Solutia в крайна сметка се съгласяват да платят 600 млн. долара, за да уредят исканията на повече от 20 000 жители на град Анистън, компанията Монсанто вече е преобразила себе си като компания за селскостопански биотехнологии.
Solutia е създадена като прикритие на Монсанто, за да може Монсанто да й преотстъпи милиардите долари, дължими като компенсации за щетите нанесени върху околната среда и други задължения за предишните им действия – задължения, които по-късно принуждават Solutia да обяви фалит. Според говорител на Solutia, „(Монсанто) по някакъв начин подбра само най-печелившите елементи и остави като подарък за сбогом 1 милиард долара дълг и разходи за околната среда и съдебни дела“. Някои акционери пред фалита твърдят, че Solutia е създадена чрез измама и винаги е била обречена да понесе финансовата тежест на задълженията на Монсанто.
Ключът към преобразяването на Монсанто в компания за биотехнологии е успехът на хербицида Раундъп. За няколко години от представянето на продукта през 1976 г., той е бил предлаган в 115 страни. Според Глоувър „Продажбите скочили с 20% през 1981 г. и докато компанията увеличавала производството Раундъп се превърнал в най-печелившия продукт (Монсанто 1981, 1983) … Скоро той става единственият най-важен продукт в селскостопанския отдел на Монсанто, който допринася за около 20% от продажбите и за около 45% от оперативните приходи на компанията всяка година в края на 80-те години и началото на 90-те. Днес глифосатът остава най-продавания хербицид“.
До 1990 г. с помощта на Раундъп, селскостопанският отдел на Монсанто значително превъзхожда химическия като оперативни приходи и несъответствието се увеличава. Но както отбелязва Глоувър, докато такива блокбъстър продукти отприщват фонтани от приходи, те също така създават и неудобна зависимост от търговските успехи на само един продукт. Ръководството на Монсанто е знаело, че последният патент, защитаващ Раундъп в САЩ – неговия най-голям пазар – ще бъде валиден само до 2000 г. и така ще се освободи място за евентуални конкуренти. Компанията спешно се нуждаела от стратегия, чрез която да преговаря за преодоляването на това препятствие и да удължи ползотворния живот на тази златна мина.
На биотехнологията започва да се гледа не само като на ценно допълнение към химическата технология на Монсанто, но и като на начин, по който да позволят разрастването й в селското стопанство и подсигуряване на златната мина. Това води до продажбата на бизнеса с пластмаси от Монсанто на Байер през 1996 г. и до продажбата на нейните фабрики за фенилаланин на Great Lakes Chemical Corporation (GLC) през 1999 г. Много от останалите химически отдели са прехвърлени към Solutia през 1997 г., както вече отбелязахме. Това помага на Монсанто
Solutia е създадена като прикритие на Монсанто, за да може Монсанто да й преотстъпи милиардите долари, дължими като компенсации за щетите нанесени върху околната среда и други задължения за предишните им действия – задължения, които по-късно принуждават Solutia да обяви фалит. Според говорител на Solutia, „(Монсанто) по някакъв начин подбра само най-печелившите елементи и остави като подарък за сбогом 1 милиард долара дълг и разходи за околната среда и съдебни дела“. Някои акционери пред фалита твърдят, че Solutia е създадена чрез измама и винаги е била обречена да понесе финансовата тежест на задълженията на Монсанто.
Ключът към преобразяването на Монсанто в компания за биотехнологии е успехът на хербицида Раундъп. За няколко години от представянето на продукта през 1976 г., той е бил предлаган в 115 страни. Според Глоувър „Продажбите скочили с 20% през 1981 г. и докато компанията увеличавала производството Раундъп се превърнал в най-печелившия продукт (Монсанто 1981, 1983) … Скоро той става единственият най-важен продукт в селскостопанския отдел на Монсанто, който допринася за около 20% от продажбите и за около 45% от оперативните приходи на компанията всяка година в края на 80-те години и началото на 90-те. Днес глифосатът остава най-продавания хербицид“.До 1990 г. с помощта на Раундъп, селскостопанският отдел на Монсанто значително превъзхожда химическия като оперативни приходи и несъответствието се увеличава. Но както отбелязва Глоувър, докато такива блокбъстър продукти отприщват фонтани от приходи, те също така създават и неудобна зависимост от търговските успехи на само един продукт. Ръководството на Монсанто е знаело, че последният патент, защитаващ Раундъп в САЩ – неговия най-голям пазар – ще бъде валиден само до 2000 г. и така ще се освободи място за евентуални конкуренти. Компанията спешно се нуждаела от стратегия, чрез която да преговаря за преодоляването на това препятствие и да удължи ползотворния живот на тази златна мина.
На биотехнологията започва да се гледа не само като на ценно допълнение към химическата технология на Монсанто, но и като на начин, по който да позволят разрастването й в селското стопанство и подсигуряване на златната мина. Това води до продажбата на бизнеса с пластмаси от Монсанто на Байер през 1996 г. и до продажбата на нейните фабрики за фенилаланин на Great Lakes Chemical Corporation (GLC) през 1999 г. Много от останалите химически отдели са прехвърлени към Solutia през 1997 г., както вече отбелязахме. Това помага на Монсанто
да разграничи себе си до някаква степен не само от пряката финансова отговорност за историческото ядро на бизнеса си, но и от противоречивото производство и замърсяването
През 2000 г. тогавашното Монсанто изплува от множество транзакции, включително и от временното сливане на компанията с Pharmacia, юридически различна корпорация от Монсанто, която съществувала от 1991 г. до 2000 г. Това се случва въпреки факта, че и двете компании Монсанто споделят не само едно и също име, но и един и същи централен офис близо до Сейнт Луис, Мисури, както и много от изпълнителните директори и други служители, без да споменаваме, че споделят и голяма част от задълженията от техните предишни дейности.
Когато Монсанто се превръща в компания за биотехнологии, нейните изпълнителни директори имат възможността да й създадат ново описание. Те започват да разработват генното инженерство като новаторска технология, която може да допринесе за изхранването на гладуващия свят. За изпълнителния директор на Монсанто, Роб Фрейли, който е шеф на изследователския екип за молекулярна биология, се говори че е увеличил потенциала на генномодифицираните култури в компанията като уникална възможност за Монсанто да доминира в една изцяло нова индустрия. По този начин може да се опита да пожъне монополни успехи, подобни на Майкрософт. Но, според Глоувър, „по-земната цел на изпълнителните директори относно генното инженерство е, че то предлага най-добрата перспектива за опазване на търговския живот на най-важния продукт на Монсанто, а именно Раундъп, поставен пред предизвикателствата, които Монсанто ще срещне, когато патентът за него изтече“.
Монсанто по-късно постига това чрез въвеждането в културите на гени, които са резистентни към глифосат (активната съставка в Раундъп). Това означава, че фермерите могат да пръскат Раундъп по своите култури като пестицид, дори по време на вегетационния период, без да увреждат растенията. Това позволява на Монсанто „значително да разшири своя пазар за Раундъп и, по-важното, да си помогне в преговорите за срока на своите патенти за глифосат, от които зависи голяма част от приходите на компанията“. Със своите генномодифицирани култури толерантни към глифосат Монсанто успява да запази своя дял от пазара на глифосат. Използва маркетингова стратегия, която свързва патентованите „Раундъп Реди“ семена с продължаващите продажби на Раундъп.
Въпреки че първите биотехнологични продукти на Монсанто не са генномодифицирани култури, а противоречиви генномодифицирани лекарства за крави, хормон за растеж за едрия рогат добитък, наречен rBGH или rBST, корпоративната стратегия на Монсанто я води до това за първи път да придобива компании за семена. През 90-те години Монсанто харчи 10 млрд. долара, за да изкупува компании за семена по целия свят – този натиск продължава и до днес. От Монсанто купуват например Holden’s Foundations Seeds, Seminis – най-голямата компания за семена в света, непроизвеждаща соя или царевица, холандската компания за семена De Ruiter Seeds, както и голямата компания за семена за памук Delta and Pine. Като резултат,
Когато Монсанто се превръща в компания за биотехнологии, нейните изпълнителни директори имат възможността да й създадат ново описание. Те започват да разработват генното инженерство като новаторска технология, която може да допринесе за изхранването на гладуващия свят. За изпълнителния директор на Монсанто, Роб Фрейли, който е шеф на изследователския екип за молекулярна биология, се говори че е увеличил потенциала на генномодифицираните култури в компанията като уникална възможност за Монсанто да доминира в една изцяло нова индустрия. По този начин може да се опита да пожъне монополни успехи, подобни на Майкрософт. Но, според Глоувър, „по-земната цел на изпълнителните директори относно генното инженерство е, че то предлага най-добрата перспектива за опазване на търговския живот на най-важния продукт на Монсанто, а именно Раундъп, поставен пред предизвикателствата, които Монсанто ще срещне, когато патентът за него изтече“.
Монсанто по-късно постига това чрез въвеждането в културите на гени, които са резистентни към глифосат (активната съставка в Раундъп). Това означава, че фермерите могат да пръскат Раундъп по своите култури като пестицид, дори по време на вегетационния период, без да увреждат растенията. Това позволява на Монсанто „значително да разшири своя пазар за Раундъп и, по-важното, да си помогне в преговорите за срока на своите патенти за глифосат, от които зависи голяма част от приходите на компанията“. Със своите генномодифицирани култури толерантни към глифосат Монсанто успява да запази своя дял от пазара на глифосат. Използва маркетингова стратегия, която свързва патентованите „Раундъп Реди“ семена с продължаващите продажби на Раундъп.
Въпреки че първите биотехнологични продукти на Монсанто не са генномодифицирани култури, а противоречиви генномодифицирани лекарства за крави, хормон за растеж за едрия рогат добитък, наречен rBGH или rBST, корпоративната стратегия на Монсанто я води до това за първи път да придобива компании за семена. През 90-те години Монсанто харчи 10 млрд. долара, за да изкупува компании за семена по целия свят – този натиск продължава и до днес. От Монсанто купуват например Holden’s Foundations Seeds, Seminis – най-голямата компания за семена в света, непроизвеждаща соя или царевица, холандската компания за семена De Ruiter Seeds, както и голямата компания за семена за памук Delta and Pine. Като резултат,
Монсанто в момента е най-голямата компания за семена в света, отговаряща за почти една четвърт от световния частен пазар на семена
Биотехнологичните семена и елементи на Монсанто (включително и лицензираните от други компании) отговарят за почти 90% от земята, отдадена за генномодифицирани семена през 2007 г. Днес повече от 80% от земята отдадена за ГМ култури притежава поне един генетичен елемент на толерантност към хербициди. 
Хербицидите са една трета от световния пазар за пестициди. Семената на Монсанто, резистентни към глифосат (Раундъп Реди) са на върха на биотехнологичната сцена от повече от десетилетие – създавайки почти монопол за Раундъп хербицида на компанията – който в момента е без патент. Раундъп е най-продаваният пестицид в света и е спомогнал за превръщането на Монсанто в петата в света агрохимическа компания.
Концентрираната корпоративна власт вдига цените за фермерите и потребителите. Цената на дребно за Раундъп се е повишила от само 32 долара за галон през декември 2006 г. до 45 долара за галон само година по-късно и до 75 долара за галон през юни 2008 г. – скок от 134% за по-малко от две години. Понеже генните технологии могат да бъдат патентовани, те
Хербицидите са една трета от световния пазар за пестициди. Семената на Монсанто, резистентни към глифосат (Раундъп Реди) са на върха на биотехнологичната сцена от повече от десетилетие – създавайки почти монопол за Раундъп хербицида на компанията – който в момента е без патент. Раундъп е най-продаваният пестицид в света и е спомогнал за превръщането на Монсанто в петата в света агрохимическа компания.Концентрираната корпоративна власт вдига цените за фермерите и потребителите. Цената на дребно за Раундъп се е повишила от само 32 долара за галон през декември 2006 г. до 45 долара за галон само година по-късно и до 75 долара за галон през юни 2008 г. – скок от 134% за по-малко от две години. Понеже генните технологии могат да бъдат патентовани, те
още повече усилват корпоративната сила
– до 2000 г. пет компании за пестициди, включително и Монсанто, контролират 70% от всички патенти за селскостопанска биотехнология. И тази концентрация също повишава цените. Според Кийт Мъд от американска организация за конкурентни пазари (ОКП) „Липсата на конкурентност и иновации на пазара смалява избора на фермерите и позволява на Монсанто да вдига цените“.
На среща през юли 2008 г. от Монсанто обявяват, че планират да вдигнат средните цени за някои от видовете генномодифицирана царевица на компанията с 35%. Фред Стоукс от ОКП описва последствията за фермерите: „Увеличаване на цената със 100 долара е огромно пресушаване на селските райони в Америка. Да кажем, че фермер от Айова, който обработва 1000 акра от скъпите видове царевица през следващата година. Крайната повишена цена е повече от 40 000 долара. И въпреки това няма научна основа, която да оправдае този скок в цените. Как може да позволяваме на компаниите да им се размине за това?“ Това, което се прави с царевицата, се прави и с други генномодифицирани култури. Средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% само за две години – от 2006 г. до 2008 г. – от 32.30 долара до 49.23 долара за един акър.
На среща през юли 2008 г. от Монсанто обявяват, че планират да вдигнат средните цени за някои от видовете генномодифицирана царевица на компанията с 35%. Фред Стоукс от ОКП описва последствията за фермерите: „Увеличаване на цената със 100 долара е огромно пресушаване на селските райони в Америка. Да кажем, че фермер от Айова, който обработва 1000 акра от скъпите видове царевица през следващата година. Крайната повишена цена е повече от 40 000 долара. И въпреки това няма научна основа, която да оправдае този скок в цените. Как може да позволяваме на компаниите да им се размине за това?“ Това, което се прави с царевицата, се прави и с други генномодифицирани култури. Средната цена на соята, най-продаваната генномодифицирана култура в САЩ, се е покачила с повече от 50% само за две години – от 2006 г. до 2008 г. – от 32.30 долара до 49.23 долара за един акър.
Патентоването възпрепятства обществените изследвания и не зачита правата на фермерите да запазват и разменят семена
Монсанто отделя годишен бюджет от 10 милиона долара, за да тормози, заплашва, съди и в някои случаи да докарва до фалит американски фермери, набедени за неправилно използване на патентованите семена.
Скорошните повишения в цените заемат място в контекста на глобалната хранителна криза, маркирана от рязка инфлация в цените на храните, което изостря крайните бедност и глад и нарастващото социално напрежение. Световната банка приписва 75% от вината за инфлацията на цената на храните на „биогоривата“, а Монсанто е в центъра на лобито за „биогорива“, и по-точно лобито за царевичен етанол.
Скорошните повишения в цените заемат място в контекста на глобалната хранителна криза, маркирана от рязка инфлация в цените на храните, което изостря крайните бедност и глад и нарастващото социално напрежение. Световната банка приписва 75% от вината за инфлацията на цената на храните на „биогоривата“, а Монсанто е в центъра на лобито за „биогорива“, и по-точно лобито за царевичен етанол.
Монсанто е обвинена в принос към и в облага от хранителната криза
докато едновременно с това я използва като рекламна платформа за промотиране на ГМ културите като решение на кризата.
През 2008 г. президентът на общото събрание на ООН осъди корпоративните спекулации:
„Основната цел на храната, която е да изхранва хората, е била подчинена на икономически цели на няколко мултинационални корпорации, които монополизират всички аспекти на производството на храна, от семената до дистрибуторските вериги, и те са били основните облагодетелствани от световната криза. Един поглед върху фигурите от 2007 г., когато започна хранителната криза, показва че корпорации като Монсанто и Каргил, които контролират пазара на зърнените култури, имат увеличение в приходите от съответно 45% и 60%.“
През 2008 г. президентът на общото събрание на ООН осъди корпоративните спекулации:
„Основната цел на храната, която е да изхранва хората, е била подчинена на икономически цели на няколко мултинационални корпорации, които монополизират всички аспекти на производството на храна, от семената до дистрибуторските вериги, и те са били основните облагодетелствани от световната криза. Един поглед върху фигурите от 2007 г., когато започна хранителната криза, показва че корпорации като Монсанто и Каргил, които контролират пазара на зърнените култури, имат увеличение в приходите от съответно 45% и 60%.“
